Адолф Хитлер –вечният мит на Арийството

 

Според свещената книга на древните арийци – Ригведа , Вселената подлежи на многократно повтарящо се разширяване и свиване. Растеж и упадък са двете страни на Битието и тяхната диалектическа взаимовръзка се осъществява в кръговратите на развитието от различен порядък – както на самата Вселена , така и на живота на Земята , а в частност и на човешката история.

 

Пътят на нашата Раса никога не е бил лесен и сигурен – от Зората на нейното сътворение преди около 30 000 години до днес .Той винаги е минавал през невероятни изпитания и природни катастрофи , от които са успявали да оцелеят само най-силните и волевите – верните на своята арийска същност. Дълбоката историческа памет на народите , подкрепена с научни доказателства , свидетелства , че допреди 12 000 години нашите земи са населявани от бели народи , предшествуващи индоевропейските – ние ги наричаме атлантски. Ужасна космическа катастрофа , съпроводена с потъване на земи и вулканизъм , е прекъснала господството им , погубвайки голяма част от населението на земята. Значително ядро от тях оцелява в Северна Европа ( Туле ) , където се формира народът на арийците. Две хилядолетия след катастрофата , арийският Род е изправен пред ново изпитание – семитски нашествия от юг , поради увеличилото се там население в резултат на неолитната земеделска революция. Нашите прадеди хероически отблъскват семитските нашественици , защото са били силни като раса , здрави по дух и верни на своя Закон. Споменът за тази продължителна война се запечатва в народните митове за Tуле като остров на Хероите и Царете. / Валхала /. По-късно започва възходът на арийците – те се умножават и завладяват нови жизнени пространства. През V хилядолетие пр.Хр. те населяват Балканите и степите на Източна Европа. (курганната култура). През II хилядолетие пр.Хр. с победоносни нашествия , арийците покоряват цяла Европа , Предна и Средна Азия , Индия и Таримската котловина. Тогава се обособяват и главните арийски народи , наречени индоевропейски по територията на цялостното им разпределение.С това не свършват придвижванията на арийците – те продължават и по-нататък. Едни народи се заселват , завладяват нови земи , създават държави и цивилизации , но също така преживяват сривове и упадък. Тези явления нерядко са съпътствували историческата съдба на арийските народи , но когато мнозинството от тях са били силни , това не е застрашавало устоите на техните обществени порядки. Когато един народ, създавайки империя, изостави своя родов закон в стремежа си към богатства и разкош, и отрови своята кръв чрез расови смешения, то неговата империя отслабва и рухва под ударите на други, по силни народи. Те унищожават довчерашния господарски народ и неговата извратена цивилизация , изкоренявайки цялото зло. Също както вълците разкъсват болните и слаби животни. А читавите арийски народи , съхранили чистотата на своята кръв и първичната сила на арийския си дух, винаги са нахлували от север и тяхното свещено животно е вълкът. Силата на арийската раса е в Севера – там природата е сурова, но здравословна – тя пречиства Рода от всичко нездраво. Там паразитите просто нямат възможност да просъществуват. Там господствува Законът на Вълка – Might is Right (Силата е право).

 

Но в живота постоянен растеж няма и идва момент когато упадъкът взема връх над цялата Арийска цивилизация. Нашите предшественици лековерно се отказаха от своя родов закон, изоставиха своите богове и приеха духовното робство на евреите, основано на изопачената юдеохристиянска доктрина. Днес тази доктрина дава своите отровни плодове - егалитарните идеологии на комунизма и либералната демокрация, провеждащи идеята за всеобщото равенство и отричащи нашата културна самоличност. А отстъплението от пространството на Духа неминуемо доведе и до отстъпление от жизненото пространство. Макар и със силата си да са завладели целия Свят, арийците днес не са господари на своята съдба. Навсякъде управляват еврейските банкери по своя еврейски закон – Талмудът, в съюз с всички други отпадъчни елементи, попълващи редовете на световното масонство. Чрез своето престъпно законодателство те благоприятствуват притока на цветнокожи емигранти, които още повече стесняват жизненото ни пространство. Настъпва Махапралая – Голямото разтваряне, което засяга преди всичко структурата на съзнанието на хората. Разтварят се понятията зя Род и Родина, разтваря се връзката на човека с природата, боговете и прадедите. Разтварят се всички онези устои на самосъзнанието, които подреждат личността в живота на Народната общност. С други думи, ариецът не е Себе си. Защото нашият Бог ни е сътворил като духовни и хероични същества, не за да бъдем някакви жалки печалбари и консуматори в едно нехероично общество. Нашата раса е предадена и нашата велика цивилизация е погълната от нейната противоположност – поеврейчената англо-американска цивилизация. Една противоестествена система, враждебна не само на нашата раса, но и на всичко силно и благородно в природата. Но това духовно разложение може да доведе и до гибелта на нашия Род. И този път Арийската цивилизация е заплашена от унищожение, но то не идва от космоса или от някаква външна военна сила. То е заложено в обществото, в което живеем. Сега много повече от преди се изявява основното противоречие на историята – не между отделните нации и военно-политическите блокове, в които са въвлечени, а между читавите арийци, от една страна, и дегенератите, обединени около еврейството – от друга. Едните се самоопределят като националисти и защитават своите нации, а другите работят за тяхното унищожение. При това е съвсем наложително ние, европейските националисти да се обединим около дълбоките си расови корени. Около свещения мит за арийското единство, чрез който да обърнем посоката на историческия процес. Ние, които сме от една кръв, трябва дя се пазим едни други и да се действуваме като една арийска нация, защото ние сме Златният зародиш на нашата раса в бъдещето.

 

За щастие още през XIX в. В Германия се намериха мъдри мъже, които предчувствуваха надвисналата опасност и потърсиха спасителната идея в дълбоките исторически корени на своя народ. Такива като Ницше, Вагнер и Гуидо фон Лист, а по-късно Карл Хаусхофер и Дитрих Екарт, които основаха обществото Туле (Thule Geselschaft). От дълбините на народната памет те извадиха свещения мит на германите, за да го превърнат в едно ново историческо осъществяване. Предвечният арийски Бог и Праотец бе призован, за да поведе чедата си към победа и нов Златен век. И той се яви в своя аватар – Адолф Хитлер.

 

Ние обичаме своя Фюрер, защото той беше един велик учител – жив пример за реда, който въплъщаваше. Той говореше само истината и с кристална яснота посочваше нашите грешки и недостатъци. Той затвърди доброто и мъдростта във всяко начинание и във всеки храм. Той разпали нашите расови заложби за съзидание и градеж. Той ни освободи от страшната зависимост на златото, от ненужните прищевки и всички пороци, които ни проповядва юдео-масонската пропаганда. Така ние имахме възможност да се върнем при Себе си, към нашите свойствени арийски добродетели. Защото и най-добрата идея за справедлив обществен ред не може да се осъществи без нравствения закон вътре в нас.

 

Ние обичаме Хитлер, защото той не ни обещаваше по-добър свят, както правят лъжливите пророци, а изискваше да се борим за него. Ние се борим и днес, защото знаем, че той е прав. Ние обичаме Адолф Хитлер, защото той се бореше не само за благоденствието на германския народ, но и за едно справедливо устройство на света, основано на взаимното уважение между господарските народи. Той беше искрен и прям към всички честни хора по Света и неуморно ги предупреждаваше за чудовищните планове на ционистите за световно еврейско управление. Евреите и техните слуги трепереха от ужас не толкова пред военната и икономическата мощ на Германия, която Хитлер издигна до висотата на световна сила, колкото пред силата ня Неговия Дух, който се разпростираше над света и рушеше устоите на сатанинската им система. И войната дойде, макар и малко късно за еврейските банкери. Но повикът на Фюрера не отиде напразно. Освен страните от Тристранния пакт под неговото знаме застанаха доброволци от целия арийски свят – от цяла Европа, Иран , далечна Индия, дори САЩ и Латинска Америка, доброволци под знамето на Свастиката – свещеният арийски символ на вечния живот и космическия ред. Ние обичаме Хитлер, защото той събра всички нас арийците заедно, така, както бяхме някога в нашето общо начало. Чрез Него ние почувствувахме своята мощ и осъзнахме свещения си расов дълг, както никога преди това.

 

Победена ли бе Германия и нейните съюзници? Отговорът на този въпрос можем да схванем чрез мита на древните перси за Сътворението на Света. След като е създал Земята, Върховният Господ Ахура Маздра е сътворил първите живи същества – човек, крава и растение. Но Дяволът Анхра Майню ги е унищожил. А Ахура Маздра съживил останките им и от тях е направил много хора, добитък и растителност. Така от победената (единствено военно) Германия ще се въздигне отново бъдещият Арийски Райх. Мъдростта на свещените книги- Ведите,ни учи,че жертвата усилва растежа на Вселената.

 

Не, достойните рицари, паднали в защита на Арийския Род и Цивилизация, не загинаха напразно! Те заслужиха безсмъртието във Валхала. От тях ни остана свещеният мит за величавата им саможертва. Ние ги почитаме най-тържествено и продължаваме тяхната борба с неотслабваща решителност. И наистина, на мястото на младежите от Хитлерюгенд, зверски избити от антантските съюзници, застават милиони арийски младежи. По силата на своя инстинкт за самосъхранение те отхвърлят гнилите наслоения на юдомасонските идеологии и с въодушевление приемат великото учение на Фюрера. Виждайки резултатите от социологическите проучвания, чифутите и техните жалки слуги умират от страх. Защото от тази нова Хитлерова младеж ще израснат новите арийски воини и пълководци, които ще освободят своя Род от ужасните паразити и ще го поведат към нов Златен век.

 

Днес либерално-комунистическата система става все по-извратена, а евреите - все по-безочливи и дръзки в посегателствата си срещу Бялата раса. Но Светът нямаше да бъде същият без нашия Водач Адолф Хитлер и поколението от Херои, което той възпита. Неговото Завещание точка по точка се сбъдва и в най-скоро време ние очакваме да се сбъднат пророческите думи на Фюрера от речта му в Нюрнберг от 1933 г.:

"След сто години ние отново ще бъдем тук".

 

Пробивът в духовното пространство е направен, посоката на историята е променена. Ние имаме своя Мит, Вяра и Идея за бъдещето.

 

Адолф Хитлер не е само човекът на ХХ-век и на Второто хилядолетие. Той има своето място и значение в цялата човешка история.

 

Той е вечният мит на Арийството.

 

Хайл Хитлер!