Адолф Хитлер - предизборна реч

 

 

Еберсвалде, 27 юли 1932 година

 

Мои верни германци!

 

Навсякъде се усеща пробуждането на нашия народ. Пробуждане, което показва, че днес милиони хора са наясно, че през идващите избори на карта е заложено нещо повече от просто съставяне на нова коалиция. Нещо повече от избирането на ново водачество. Изборът, който имаме днес е сигурност или окончателното падение. Това са двете възможни насоки за Германия. Едната от тези насоки взе надмощие за 60 - 70 години. И показа на какво е способна. Тя прие преустройствен и интернационален образ и тази насока беше осъществена от буржоазното общество и марксистките партии. Другите пък умишлено се концентрираха над ресурсите на страната и вътрешната й сила, тук в обединена Германия, в най-истинския смисъл на думата, без да взимат предвид социалните и религиозните различия. Такова правителство се оформи в Германия през последните 13 години! Затова нека сравним сегашната предизборна пропаганда на тази Германия с нейните дела и постижения през тези 13 години. Колко от нашите врагове днес могат да твърдят, че германските общества, фермерите, работниците, търговците, цялата икономическа общност изобщо са живо доказателство за тяхната добре свършена работа?

 

Вместо това те предпочитат да не говорят за изминалите 13 години. Те ограничиха цялата предизборна агитация до просто критикуване през последните 6 седмици, като казват, че ние националсоциалистите сме виновни. Но как е възможно това? Не бяхме ние тези, които казаха „Чакайте”. Напротив, каза го президента на Райха. Същият този от социал-демократическата партия, който бе издигнат от нея. Така че как може ние да сме отговорни за това? Дори и това да беше така аз с готовност бих поел вината за тези 6 седмици. Но тези хора трябва да поемат отговорността за последните 13 години. Сега те най-нагло заявяват, че за последните 13 години са опитали до подобрят положението, но заради нас не могли да го направят. За 13 години те доказаха, по политически и икономически начин, на какво са способни. А именно: Една икономически унищожена страна, със съсипана селска прослойка и мизерстваща средна класа, страна която е финансово и обществено пропаднала, и в която повечето предприятия са банкрутирали, а безработните са 7 милиона! Те могат да го увъртат, както си искат, но те са виновните са това! И това трябваше да стане по този начин.

 

Нима някой наистина вярва, че една нация може да постигне голям прогрес, когато нейната политика е разпокъсана отвътре, като тази на Германия. Виждам, например, изборните предложения отпреди няколко часа: 34 партии общо! Работническата класа-със собствена партия. И за да не си помисли някой, че са твърде малко, те са не една, две или три, а цели четири партии. Буржоазното общество, въпреки че е много по-интелигентно, дори и то се нуждае от повече партии. Средната класа трябва да има партия, икономистите трябва да имат партия. Хората от провинцията - също тяхна си партия и за да са по-сигурни и те имат три или четири партии. И господата собственици на жилища трябва, по интересен политически начин да покажат своите възгледи, а именно, с партия. И другите господа наемателите естествено не могат да останат по-назад. Католиците също имат партия, и протестантите също имат партия. И баварците също имат партия, както и тюрингенците. И за капак на всичко и вюртенбергенците-още една партия и т. н. 34 партии общо в една единствена държава! И всичко това във време, когато пред нас стоят големи задачи. Задачи, които могат да бъдат изпълнени само с обединените усилия на народа. Нашите противници наричат нас - националсоциалистите и по-специално мен - нетолерантни и свадливи хора, твърдейки, че ние не искаме да помагаме. И както един политик беше допълнил: „Националсоциалистите не са германци, щом отказват да работят с други партии”. Типично ли е за Германия да има 34 партии? Трябва да призная едно нещо: Тези господа са напълно прави - Ние сме нетолерантни! И аз съм си поставил една цел: Да изчистя Германия от тези 34 политически партии! Аз често съм объркан заради някой от техните буржоазни или марксистки политици: Днес е социалдемократ, утре просто демократ, вдругиден комунист и накрая синдикалист. Или пък днес демократ, утре в Немската Национална партия и след това в икономическата партия. Винаги ни объркват с постъпките си. Ние имаме една цел и ще я следваме фанатично и без да проявяваме милост: Да ги закопаем всичките в земята!

 

Аз видях този буржоазен манталитет приложен като оценка на нашето движение. Само преди няколко месеца се срещнах с Райхсминистъра на вътрешните работи, който ми каза да разпусна всичките тези хора, да ги накарам да свалят униформите си и после да ги превърна в неутрални, пацифистично-демократични или в членове на спортни клубове. Тогава те ще бъдат допуснати, а аз и националсоциалистическото движение ще сме изчезнали. Просто решение! Такова е тяхното мислене. Те все още не могат да разберат, че нашето движение е нещо съвсем различно от поредната буржоазно политическо парламентарна партия, че не може да бъде разпуснато и, че неговите членове стават все по-сплотени при всеки натиск оказан върху тях, и че истинската Германия, която това движение разкрива не може да се разпадне! Има един буржоазен политик който казва: „Аз временно ще се оттегля докато националсоциалистическата партия се разпадне. Тогава ще се върна и ще започна отначало и всички хора които се събираха с мен ще се върнат обратно”. Така мислят те, защото просто не могат да разберат, че това движение е обединено от нещо, което не може да бъде разрушено. Преди да ги е имало тези 30 партии, е имало германски народ и след като партиите си заминат, народът ще си остане тук. И ние не искаме да бъдем представяни само от класата или местожителството, а искаме да образоваме германския народ и да го накараме да проумее, че няма живот без правосъдие, няма правосъдие без власт, няма власт без сила и че тази сила трябва да произлиза от самия народ!