Първите стъпки на новата власт

прокламация към германския народ от новото германско правителство

Издадена на 1 февруари 1933 г.

Изминаха се повече от 14 години от онзи катастрофален ден, в който германският народ, заслепен от вътрешни и външни обещания, забрави ценностите на своето минало, своята чест и свобода, с една дума – загуби всичко.

От този ден на предателство, Провидението отказа на нашия народ своята благословия. От тогава враждата и омразата свиха гнездо в Германия.

Милиони от нашите най-добри граждани и гражданки, принадлежащи на всички обществени класи, наблюдаваха с отчаяние в душата разрушаването на германското единство, разлагането му в хаос от егоизъм и политически разногласия, в сблъсквания на стопански интереси и противоречия на идеи.

Както често се е случвало в нашата история, така и сега, от този фатален ден насам, Германия представлява една картина на разложение, която разкъсва сърцата ни. Ние не почувствахме нито „братството“, нито „равенството“, което ни обещаваха, а напротив, загубихме и „свободата“ си. Разхлабването на нашето интелектуално единство, разклащането на нашата вътрешна мощ, бяха последвани от падението на нашия политически престиж в света.

Дълбоко проникнати от убеждението, че през 1914 година германският народ влезе във войната при пълното съзнание за своята невинност и освободен в съвестта си от всяка отговорност за нея, ние мислим, че злата съдба, която ни преследва от 1918 година насам, не е нищо друго, освен една фатална последица от нашето вътрешно разложение. Но и останалата част от света е не по-малко разстроена от силни вътрешни кризи. Ние видяхме, как изчезва равновесието, което някога много способстваше за разбирателство между народите, изхождащи от възвишената нужда за една близка солидарност между тях. От тази именно солидарност, която носеше толкова много изгоди в международния стопански живот, народите се отклониха.

Погрешните понятия за победители и победени унищожиха взаимното доверие между народите, както и доверието в техните стопански отношения. Мизерията сред нашия народ е ужасна. Милиони индустриални работници са изхвърлени на улицата и гладуват, а това обстоятелство беше предвестието за обединяването на цялата средна класа от занаятчии и работници. Ако този разгром засегне и германския селянин, то ние няма да закъснеем да се намерим в навечерието на една катастрофа, размерите на която не биха могли да се предвидят. Не само Германия ще изчезне в един такъв разгром, но и двехилядолетни ценни плодове на световната култура и висшите блага, оставени от човешкия труд като наследство на поколенията.

Процесът на този разгром се възвестява от застрашителни симптоми. Комунистическите методи на борба, съчетани с престъпна лудост и придружени от стихийна и невероятна жестокост, се опитват да отровят и разпокъсат окончателно народа, който и без това е дълбоко разтърсен от събитията. Техните намерения са да отворят пътя на един нов период на своето господство, който за сегашните времена ще бъде още по-катастрофален, отколкото периодът след ноемврийската революция на 1918 година и ще бъде преизпълнен само с обещанията на техните доктринерни агитатори.

Комунистите оскверниха светостта на семейството, потъпкаха всяко съзнание за чест и вярност, за нация и отечество, за култура и народно стопанство. Те отидоха още по-далеч: те посегнаха на здравите основи на нашата религия и нашия морал. Техните разрушителни и отрицателни учения не пощадиха нищо от това, което съществува. 14-годишното управление на марксистите разори Германия; една година болшевишко управление би я обезличило окончателно. Богатите и велики придобивки на световната култура ще изчезнат в един хаос, или ще се превърнат на жалки руини. Дори страданията през последните петнадесет години не биха могли да се сравнят с плачевното положение на Европа, в центъра на която би се развявало червеното знаме на разрушението. Дано хилядите ранени и духът на загиналите мъченици – жертви на вътрешните междуособици в Германия, ни предупредят за наближаващата буря.

В тези съдбоносни за сигурността и бъдещето на германския народ моменти, ние сме повикани начело на управлението от райхспрезидента на Германия. Знаменит боен водач през световната война, Хинденбург тогава ни повика на бойните позиции, а сега ние, хората на политически партии и групировки, сме повикани от него на работа в нашата собствена земя, под негово ръководство, за да служим вярно на отечеството. Почтеният старец и германски райхспрезидент ни помогна да си подадем ръка за изпълняването на тази благородна мисия. Ето защо, ние, като народни водачи, се заклеваме пред Бога, пред нашата съвест и пред народа, че ще изпълним решително и неотклонно мисията, която е поверена на нас, като народно правителство.

Наследството, което поехме, е ужасно тежко. Задачата, която ни предстои да разрешим, е една от най-трудните и такава, каквато от незапомнени времена едва ли е била поставяна пред държавни мъже на Германия. Но вярата у нас е безгранична, както и доверието, което имаме помежду си, защото ние вярваме в нашия народ и в неговите безсмъртни качества.

Селяни, работници и граждани, всички трябва вкупом да жертвате вашия дял за изграждането на нова Германия!

Народното правителство мисли, че негов върховен дълг е да възстанови единството в ума и волята на нашия народ. То ще спаси и защитава основите, върху които се изгражда силата на нашата нация; то ще покровителства християнската религия, която е основата на нашия човешки морал и ще пази семейството като първоначална клетка на нашия обществен и политически организъм. Без да различава касти и класи, то ще внуши на нашия народ съзнанието за неговото народностно и политическо единство, както и за длъжностите, които му се падат. То ще отдаде приличната почит, която дължим на нашето велико минало и на гордостта на нашите стари традиции, които са основата за възпитанието на германската младеж. То ще обяви безпощадна война на теории и учения, които опорочават разума, политиката и културата.

 – Германия не може да изчезне, тя няма да потъне в анархията на комунизма.

Обуздавайки размирните инстинкти, германското правителство ще възстанови народната дисциплина като ръководен принцип на нашия живот. За постигането на тази цел, то ще поддържа най-енергично и с нужното строго внимание всички народни институти, които съставляват истинска гаранция за стабилността и силата на нашия народ.

Народното правителство ще разреши голямата задача за стопанското преустройство на Германия, в рамките на два големи четиригодишни плана, в смисъл:

1) да спаси германският селянин, да осигури доходността на стопанството му, с цел да се гарантира прехраната на страната – обстоятелство, което е основата на националния живот;

2) да се спаси германският работник, чрез вземане резултатни мерки против безработицата.

В продължение на 14 години управниците преди нас създадоха милионни армии от безработни. Народното правителство е решено, с непоколебима енергия и желязно постоянство, да прокара следния план:

В един период от четири години германският селянин трябва да бъде спасен от беднотията и нуждата.

В продължение на четири години безработицата трябва да бъде премахната окончателно.

Изпълнението на тази програма създава едновременно предварителните условия за повдигането на останалите сектори от народното стопанство.

Наред с тази величава програма за въздигане и прочистване на нашето стопанство, националното правителство ще изработи една програма и ще намери средства за държавното преустройване на Германия, на германските провинции и общини, относно тяхната администрация и финанси. Само при такива условия, идеята за поддържането на една федеративна форма в управлението на Германия може да стане полезна и жизнеспособна действителност.

Крайъгълните основи на нашата програма са: задължителната трудова повинност и политиката за вътрешна колонизация.

Грижите за всекидневния хляб са съпроводени и от грижите за изпълнението на социалните задължения, относно поддръжката в случай на болест и старост.

Икономии в администрацията, покровителство на труда и на нашите земеделски маси, както и използване плодовете и преимуществата на личната инициатива, са най-големите гаранции за предотвратяването на всеки експеримент, който би поставил в опасност нашата валута.

Що се отнася до външната политика, националното правителство мисли, че неговата най-висша задача е, да пази жизнените права на Германия и да възвърне свободата на нашия народ. Твърдо решено да сложи край на безредието и хаоса, от които страда Германия, то ще положи всички усилия да включи германската държава в общежитието на другите народи, като държава с равноправна стойност, следователно като държава с равни права като другите. С оглед на това, правителството е проникнато от великия дълг, който му се налага, уповавайки се на един свободен и равноправен народ, да се намеси за поддържането и затвърдяването на мира, от който светът днес повече от всякога има нужда.

Дано добре разбраната симпатия на другите народи да съдейства за изпълнението на тези надежди, които ние изказваме и храним в дълбочината на нашето сърце, за благоденствието на Европа и на целия свят.

Колкото и голяма да е нашата любов към армията, носителка на нашите емблеми и символ на нашето славно минало, ние ще бъдем, обаче, честити, ако другите държави ограничат своето въоръжение и с това направят завинаги безпредметно увеличението и на нашата армия.

Но за да може Германия да реализира това политическо и стопанско възобновяване и да може съвестно да изпълни своите задължения към другите държави, е необходимо, преди всичко, да се отстрани разложението вътре в Германия, което една комунистическа опасност може да докара.

Като членове на правителството, ние чувстваме отговорността, която носим пред германската история, за пресъздаването на една добре организирана обществена сила и следователно, за отстраняването безумния дух на класово разделяне и класови борби. Това, към което се стремим, не е да облагодетелстваме само известни обществени групи, а целия германски народ, неговите милиони селяни, граждани и работници, на които съдбата ще бъде: да превъзмогнат солидарно трудностите на днешното време, или заедно да загинат.

Въодушевени от твърдото убеждение, верни на нашата клетва, ние искаме – предвид безсилието на Райхстага да подкрепи такова дело – да поставим германския народ начело на програмата, която му предстои да изпълни и изпълнението, на която ние ще изведем на добър край.

Райхспрезидентът фелдмаршал фон Хинденбург ни призова във властта и ни натовари да дадем възможност на народа да се издигне чрез своята солидарност.

Ето защо, ние отправяме позив към германския народ да подпише, заедно с нас, този акт на помирение. Националното правителство иска да работи и ще работи.

То е решено да поправи, в разстояние на четири години, сторените в продължение на четиринадесет години грешки. Но то не може да очаква разрешението да дойде от тези, които предизвикаха разорението.

Партиите на марксистите и на техните сподвижници имаха достатъчно време в продължение на 14 години да покажат, какво са в състояние да извършат.

Резултатът е катастрофален.

Сега ние искаме от германския народ да ни даде четири години време и след това, той ще може да съди за нашите дела. Верни на заповедта на райхспрезидента, ние се залавяме за работа. Дано Провидението благослови нашето дело, да ни насочи и вдъхнови в избора на нашите средства и да ни направи достойни за доверието, което народът има към нас. Ние започваме борбата не за себе си, а за Германия.

Правителството на Германия:

Адолф Хитлер, фон Папен, Барон фон Нойрат, д-р Фрик, Граф Шверин фон Крозик, д-р Хугенберг, Зелдте, д-р Гюртнер, фон Бломберг, Елц фон Рюбенах, Гьоринг.