Реч на Адолф Хитлер пред Райхстага

на 17 май 1933 година.

 

 

Дами и Господа, членове на Райхстага,

 

О

т името на германското правителство помолих председателя на Райхстага да свика днес парламента на заседание, за да вземе пред този форум становище по отношение въпросите, които интересуват не само германския народ, но и целия свят.

 

Задачите, които са поставени за разрешение и които ви са известни, са от такова голямо значение, че от тяхното щастливо разрешение зависи не само политическото омиротворение, но и стопанското спокойствие на всички.

 

Ако аз, по този случай, изказвам от името на германското правителство пожеланието, да се отстрани пристрастието в разискванията на тези задачи, съображенията ми са, че политическата и стопанска криза, която преживяваме, има своите причини дълбоко вкоренени изключително в това пристрастие, което помрачи след войната разсъдъка и разума на народа.

 

Действително, всички междудържавни задачи, които предизвикаха сегашното неспокойствие, имат своите причини или водят своето начало от несправедливите мирни договори. Тези договори не успяха да дадат разумно и ясно разрешение на толкова важните въпроси, правилното разрешение на които щеше да бъде спасение не само за нашата епоха, но и за бъдещето. Националните, икономическите въпроси, най-вече юридическите основания, които така много интересуват народите, не бяха разрешени от мирните договори по начин, който да може да устои на критиката, на здравия разум.

 

Обяснима е, следователно, идеята за ревизията на тези договори; тази ревизия се налага не само от лошите последствия с прилагането им, от нещастията, които това прилагане донесе почти за всички, но тя е предвидена още и като необходима от самите автори на договорите, следователно, юридическото оправдание, за да се иска ревизията на договорите, лежи в самите договори.

 

Ако аз се решавам да навляза в подробности, макар и накратко, относно задачите, които мирният договор трябваше да разреши, това го правя въз основа на убеждението, че неуспехите от неговото прилагане предизвикаха страшен хаос в политическите и стопански отношения между народите, от който всички страдат.

 

Политическите задачи

са следните:

 

В продължение на векове европейските държави са се ръководили от схващания за своите граници, които издават самата държавна мисъл, в основата, на която е лежал абсолютизмът. Миналото столетие пък преживя друг период на идейни вълни и революции: националните идеи и принципът за националността посяха зародиша на много конфликти, борби и сътресения, така че тези идеи и течения не бяха взети в съображения от държавния авторитет или от абсолютизма, крепен върху традиции и основи, които постоянно се отдалечаваха от идейните вълни на новото време.

В края на великата война нямаше по-висока и благородна задача за една истинска конференция на мира от тази, да създаде бъдещия мир, признавайки принципа за народността, като създаде един нов ред в европейските държави, като държи сметка в най-широк размер за историческия смисъл на този принцип.

 

Ако бяха взети под внимание етническите граници и въз основа на тяхното повеление да се очертаят държавните граници, щяха да се избегнат многобройни международни конфликти.

 

Да, такова териториално разпределение на Европа, основано върху истинските етнически граници, щеше исторически да даде правилно разрешение, което да гарантира бъдещето; за победители и победени то нямаше да бъде безсмислено и последните нямаше с такава тъга да съжаляват за кървавите жертви през Голямата война, защото подобно правилно разрешение щеше да укрепи основите на истинския мир.

 

В същност какво се постигна? Водена от пристрастие, до известна степен и от невежество, пък ако щете и от омраза, мирната конференция взе решения, които бяха лишени от логика и политическа етика и заради това пося зародишите на нови конфликти.

 

Икономическите задачи,

които стояха пред мирната конференция и които трябваше да бъдат разрешени, бяха следните:

 

Икономическото положение в Европа днес се характеризира, от една страна, със свръх-населяването на западна Европа, от друга, с бедността на почвата и недостига на суровини, които именно, са необходими за живота на населението и на които то беше привикнало още при древната цивилизация. Ако авторите на мирния договор имаха искрено намерение да създадат мира в Европа за един дълъг човешки период, те трябваше да се ръководят от очевидната истина, че недостатъчните условия и средства за съществуване и напредък са били винаги източник на конфликти между народите,

 

Авторите на мирния договор, обаче, предпочетоха да слязат от форума на правосъдието, да напуснат позициите, които историята им запазваше и да се вплетат в опасни и безумни формули, мислейки, че вършат културна работа, като издигат в принцип най-страшните и долни инстинкти, които никоя разумна цивилизация не познава, а именно: наказание на победения, смазване неговата стопанска структура чрез репарации и военни контрибуции, икономически бойкот и пр. и пр.

 

Вместо да се изисква наказанието на победените и тяхното унищожение, трябваше, напротив, чрез разумно обсъждане, да се доведат международните политически и стопански отношения до степен да съответстват в широк размер на въпиющата необходимост за съществуването на всеки народ по отделно.

 

Не е разумно да отнемеш на един народ възможността да се развива икономически и да не държиш сметка, че този народ, лишен от много условия, трудно ще продължава да живее в своята територия.

 

Намерението, което се преследваше, да се унищожи икономически един народ от 65 милиона жители, по причина че с това се прави услуга на други народи, е глупаво и безразсъдно намерение. Онези народи, които мислят, че са длъжни да действат по този начин, твърде скоро те самите ще изпитат последствията от това.

 

Те ще изпитат сами на плещите си катастрофата, която готвеха за другите. Идеята за репарациите и плана за тяхното приложение и изпълнение ще бъде осъдено от историята, като един класически пример, в който хората в бъдеще ще видят, колко слабо и нищожно е било зачитането на всемирния напредък и колко тази репарационна политика е била вредна за всички.

 

Ние не можехме да плащаме репарации, освен ако нашият износ добиеше своя нормален израз. Държавите, кредиторки на Германия, виждаха в увеличаващия се активен баланс на германската външна търговия един конкурентен елемент, от който страдаше тяхната експортна търговия.

 

Ето защо, икономическите облаги, произхождащи от плащането на репарационните задължения, не можеха по никакъв начин да покрият празнотата и щетите, причинени от самата икономическа система на съответните страни.

 

Усилията, да се спре едно подобно развитие, т. е. ограниченията на германската външна търговия, като за плащането на репарациите се възприе политиката на заемите, за да може чрез тях да се плащат репарациите, се оказаха абсолютно нерационални. Също така конвертирането на политическите дългове в една система на частни дългове наложи така наречената служба на лихвите, плащането на които се оказа също така абсолютно невъзможно. Като катастрофално последствие, от това беше, че развитието на вътрешния икономически живот се насочи по неестествен път, изпадна в невъзможни за избягване положения и в края на краищата даде симптоми на едно окончателно падение.

 

Борбата за завладяване на световните пазари доведе до този печален резултат, че се предлагаха стоки под конкурентна цена; прекомерното засилване на мерките и системите за икономическата рационализация, пък доведоха до хаос.

 

Крайните резултати на това положение са милионите безработни хора, които бяха хвърлени на улицата. Ако приемехме за минута да ограничим репарационните задължения във форма на плащания в натура, то безспорно, това ще предизвика крушение във вътрешното производство на народите, които се смятат за облагодетелствани, получавайки репарации по този начин. Аз ще подчертая, че ние не можем да си представим плащания в натура в такава пропорция, без да бъде тежко засегнато националното производство на облагодетелстваните народи.

 

Това е голямата грешка на Версайския договор, понеже той допусна да се открие един период в живота на народите, в който вероломните и хитри сметки на финансистите заплашиха да унищожат всяко разумно съзнание в областта на икономическия живот.

 

Германия изпълни своите задължения с такава точност, която граничеше със самоубийство.

 

Световната икономическа криза пък е неоспоримо доказателство за правдивостта на тези твърдения. Версайският договор разруши не по-малко всяко понятие и всяко чувство за международно право.

 

И действително, за да се мотивират всичките жестоки и несправедливи мерки, които Версайския договор наложи на Германия, трябваше на тази последната, преди всичко, да се стовари отговорността за войната.

 

Това е наистина една, колкото неприемлива тактика, толкова и несправедливо становище. Трябва в такъв случай да допуснем принципа, че в бъдеще отговорността ще пада винаги на победения, тъй като победителят ще има възможност, чисто и просто да твърди подобно заключение и да го наложи на общественото мнение.

 

Обаче, подобна тактика от страна на победителя влече след себе си страшно последствие, което ние днес чувстваме. Тази тактика оправдава политиката на победителя, да измени относителното разпределение на въоръжените сили, което съществуваше преди войната, но което тогава почиваше на нормална и постоянна юридическа основа.

 

Понятията „победители“ и „победени“ бяха формално издигнати до такова значение, което определяше новите юридически и обществени отношения между народите.

 

Подценяването на един велик народ, като германският и тенденцията да го понижат до втора категория, беше прогласена в един момент, в който, от друга страна се създаваше Обществото на народите, от където всичките народи на земното кълбо щяха да получават еднакво божия дар на свободата и равноправието.

 

Това несправедливо третиране на германския народ не може да служи за гаранция на мира.

 

Обезоръжаването на Германия, като „победена“ страна и лишаването и́ от възможност да се защищава – политика, която победителите смятаха от самото начало „на мирната ера“ за необходима и която е едно изобличение в историята на европейските народи в новите времена – беше още по-нещастна мярка за премахване на общата опасност и за предотвратяване на конфликти.

 

Напротив, тези и други мерки против Германия не можеха да създадат друго, освен да изострят постоянните заплахи, които ни се отправяха, постоянните претенции и безкрайни мерки на ограничения срещу нас. Тази политика рискуваше и рискува и днес още, чрез постоянните тревоги и несигурност, да погребе окончателно световната икономика.

 

Ако отговорните фактори за живота и развитието на народите престанат да мислят така и не вземат мерки срещу известни опасни явления, то безумието ще успее много скоро да надделее над разума.

 

Обществото на народи и до ден днешен не успя да принесе никаква полза на слабите и невъоръжените и не създаде никакви условия, които да бъдат благоприятни за едно облекчение в подобни случаи.

Сключените международни договори и поединични споразумения, които се правят с оглед да уталожат кипящия международен живот, нямат абсолютно никакъв смисъл, ако не бъдат искрено пропити от равноправие. Там се крие основната причина за безредията, които царуват от много години насам в целия свят.

 

В интереса на всички народи е, щото поставените на разискване днес задачи, да получат едно окончателно и разумно разрешение. Нова война в Европа не би била в състояние да донесе никакво подобрение за света и да замести сегашното за никого незадоволително състояние.

 

Напротив! Нито от политическа, нито от икономическа гледна точка, насилието, каквото и да било то, не би донесло за Европа по-благоприятни последствия от настоящето положение. Даже един бляскав военен успех не би могъл да има за краен резултат нещо добро, освен да усложни още повече превратностите на европейското равновесие и да хвърли, по един или по друг начин, семето на нови раздори, на нови усложнения и неизвестност за бъдещето.

 

Нови войни, нови несигурни положения, нови икономически провали това ще бъдат последствията от един евентуален военен конфликт в Европа. Подобен бич на човечеството ще ускори социалното и политическо пропадане.

 

А Европа, която би потънала в хаоса на комунизма, би станала обект на такива кризи и падения, на които едва ли може да се предвиди краят и пресметнат последствията.

 

Дълбокото и искрено желание на германското народно правителство е да попречи, със своето искрено и дейно сътрудничество, всяко противно на мира течение от подобен характер.

 

Там е впрочем и смисълът, дълбокият вътрешен смисъл на германската революция.

 

Следните три кардинални становища, които господстват в нашето революционно движение, не са по никой начин в противоречие с интересите на останалите народи по света:

 

1) Да попречим нашествието на разрушителното действие на комунизма, като създадем една национална държава, съединявайки в едно цяло разнородните интереси на професионални и обществени класи, да затвърдим тази държава върху основата на собствеността и на всички онези здрави политически принципи, признати от съвременната цивилизация.

2) Да разрешим най-трудните обществени задачи, като възвърнем милиони от тази обезнадеждена армия на безработни в общия процес на нашето производство.

 

3) Най-накрая, да създадем едно силно и авторитетно управление, представлявано от силно и авторитетно правителство, което да се ползва с доверието на народа. Такова правителство, което един велик народ, като нашият, заслужава, ще направи последния равноправен с другите народи и достоен да се вземат под внимание неговите интереси.

 

Ако в този момент аз говоря в качеството си на германски националсоциалист, аз държа същевременно да провъзглася в името на националното правителство и в името на цялото движение на националното възраждане, че именно ние, Млада Германия, ние сме въодушевени от съзнанието да приемем е да признаем аналогични тенденции и аналогични чувства, които движат националния и политически живот при другите народи.

 

Генерацията на Млада Германия, която не познава до сега друго нещо, освен отчаянието и колебанието на народа, към който тя принадлежи, тя твърде жестоко е изпитала ударите на живота, за да възнамерява да нанесе същите тези удари на други народи.

 

Самият факт, че ние държим за нашата раса, за нашата безгранична любов и вярност към отечеството, доказва, че ние също така почитаме националните права на другите народи. Подкрепени от подобни схващания, въодушевени твърде силно и напоени с подобни чувства, ние желаем от дълбините на нашите сърца да живеем в мир и приятелство с другите народи.

 

Следователно, за нас е чужда думата и понятието „германизиране“. Духът на миналия век, когато мнозина си въобразяваха, че беше възможно да направим немци от поляци или от французи, е днес за нас съвършено чужд. Обаче, е силна нашата воля и безгранично ще бъде нашето противодействие, ако някой се опита да денационализира германската раса, т. е. германските малцинства. Защото ние смятаме европейските народи, които ни заобикалят, като една историческа реалност. Французи, поляци и други народи са наши съседи и ние знаем, че никое историческо събитие не би могло да измени това състояние на нещата.

 

Щеше да бъде голямо щастие за света, ако Версайският договор беше държал сметка за тази историческа реалност и спрямо Германия.

 

Целта на един мирен договор, с който се преследва да се гарантира за дълго време мира, не е да създава нови рани или да държи отворени съществуващите такива, а обратното, да създаде истинския лек, за да бъдат тези рани веднъж за винаги изцерени.

 

Ако така спокойно бяха разисквани етнографските задачи в източна Европа, щеше без трудности да се разреши един въпрос, който стои открит от векове насам и който щеше да даде удовлетворение на справедливите искания на Полша, като, естествено, не засягаше и правата и интересите на Германия.

 

Версайският договор не можа да намери това разрешение.

 

Обаче, никое германско правителство няма да вземе инициативата, за да скъса едно споразумение от международен характер, докато това споразумение не бъде заменено от нещо по-добро.

 

Признаването юридическия характер на един международен договор не може, освен да има общ и задължителен за всички характер.

 

Не само победителите имат право да настояват и да искат изпълнението на договора. Победените също така имат права, предвидени в договорите и това чисто юридическо становище им дава правото да искат

ревизията на договорите,

която и самите договори предвиждат.

 

Германското правителство, в този случай, предявявайки своите справедливи искания, не желае да се позовава върху правата, които то има по тези договори; за това свое становище то се базира върху резултата от извършените досега опити, както и върху неоспоримите констатации, произлезли от едно критическо и логично обсъждане на нещата.

 

А опитите, извършени в последните 14 години, са на лице, както в областта на политиката, така и в онази на народното стопанство:

 

Мизерията на народите не беше премахната, напротив, тя се увеличи.

 

Дълбоките причини, които са докарали тази мизерия, се крият в упорството на известни фактори, да делят още народите на победители и победени и което е още по- трагично, за да не кажа безумно и чуждо на всяка морална и философска концепция за международните и междудържавни отношения, т. е., че тези фактори продължават да мислят и действат в смисъл да влагат това понятие или този принцип за деление на народите на победители и победени в основите и на всички бъдещи договори и конвенции.

 

Доказателство за това имаме в най-жестоката политика, – да се сведе един велик народ до положението на невъзможна отбрана, когато другите са въоръжени до зъби.

 

Ако Германия иска от много години насам всеобщото разоръжаване, тя се е ръководила за таза си политика от следните мотиви :

 

1) Изискване равноправие на всички.

 

Това правно искани е обосновано върху положителни и морални елементи, върху правото и разума. То е в същото време едно извличане от духа на самия мирен договор, който преследваше главната цел де наложи разоръжаването на Германия, и това разоръжаване да служи като начало за световното разоръжаване.

 

2) Унижението и отнемане правото на един велик народ не може да се подържа вечно и не е допустимо в историята; това състояние трябва рано или късно, веднъж за винаги, да престане. Имате ли представа, колко дълъг може да бъде периодът, през който ще се прилага тази несправедливост към германския народ?

 

Германският народ ще съществува, обаче, също така, както и френския, както и полският. Историята ни дава бляскави примери и ние видяхме, че от драмата на полския народ не остана, освен спомена, че други народи се опитаха безцелно да унищожат този народ. Но в тази посока те не успяха.

 

Какво значение имат мимолетните успехи на една политика на унижения и преследвания против един народ от 65 милиона души? Имат ли представа нашите угнетители за силата и реалните качества на нашия народ и заслужава ли да се сравняват техните мимолетни успехи с реалността на историческите и социални преимущества, които обличат като в една желязна броня индивидуалната воля на целия германски народ?

 

Никоя друга държава не може да храни такива съчувствия към образуваните млади държави, които се учредиха в Европа след войната, както Германия.

 

Кой може да разбере това така добре, както Германия, която днес сама изплува след своята национална революция и постави в движение своите волеви и национални качества?

 

Германия не иска нищо за себе си, което тя не би била в състояние да даде или признае на другите.

Ако Германия днес предявява искания за равноправие, в смисъл за разоръжаването на другите, затова нещо тя е морално подкрепена от обстоятелството, че е изпълнила в това направление разпорежданията на мирните договори.

 

Германия е в действителност разоръжена!

 

Тя беше разоръжена под наблюдението на международните комисии. 6 000 000 пушки и карабини бяха предадени или унищожени; 130 000 картечници и двойно по- голямо количество несглобени картечници и цеви; 91 000 оръдия. 38 757 000 артилерийски гранати и безбройно количество още разни оръжейни материали, муниции и пр. Всичко това германският народ предаде на „победителите“.

 

Рейнските провинции бяха демилитаризиране германските укрепления бяха срутени, нашите военни кораби бяха предадени, аеропланите ни изгорени и унищожени, нашата обща военна система парализирана и на нас ни забраниха да обучаваме нашите резервни кадри!

 

Да, дори най-необходимото и последно оръжейно средство за нашата защита на беше отказано и продължават да ни го отказват!

 

Ако днес извън Германия продължават да отказват тези факти и с нещастни методи да избягват всяко разискване върху тях и покрити от това пренебрежение, да твърдят, че Германия не е изпълнила своите договорни задължения или че тя е въоръжена отново, това е един маниер на заблуждение и аз съм принуден от тази трибуна да отхвърля всичките тези твърдения като толкова погрешни, колкото и незаконни.

 

Не по-малко погрешно е и твърдението, че от гледна точка на военнослужещите, Германия не е изпълнила своите задължения. Не е никак вярно също и подозрението, че нашите щурмови, както и нашите охранителни отреди са били ефективна или резервна обучена армия.

 

Примерът, който ще изведа, илюстрира, колко лековерно и неоснователно са формулирани горните обвинения.

Миналата година се гледа процесът срещу неколцина членове на национал-социалистическата партия в Чехословакия. Този процес се разглеждаше в Бърно. Заклетите експерти от чехословашката армия дадоха заключение пред съда, че обвиняемите са били в отношения с националсоциалистите в Германия, че те са зависели от тях и че под прикритието на спортни организации, те чисто и просто са съставлявали част от щурмовите и от охранителните отряди, които, според мнението на същите военни експерти, били съставлявали една истинска резервна армия, добре обучена и организирана от Райхсвера.

 

Какво излезе обаче? По това време, когато се гледаше този процес, щурмовите, както и охранителните отряди, а също така и цялата националсоциалистическа партия не само, че нямаха никакви отношения с Райхсвера; напротив, те бяха преследвани от правителството по онова време, като враждебни на държавния строй организации и като такива те бяха преследвани и разтурени със закон.

 

Нещо повече! Членовете на националсоциалистическата партия, както и онези на щурмовите и охранителните отряди бяха не само изключени от всяко официално учреждение в държавата, но на тях им се забраняваше дори да бъдат като прости работници в каквато и да е фабрика за муниции.

 

И въпреки тази очевидност, въпросните националсоциалисти в Чехословакия – въз основа на фантастичните заключения на експертите – бяха осъдени на каторга и на дългогодишно наказание със затвор.

 

Вярното е, че щурмовите, както и охранителните отреди, бяха оставени без всякаква поддръжка от страна на държавата, още повече на Райхсвера. Те не са никакви военни организации, не носят никакво оръжие, а са чисто и просто организации, произхождащи от необходимостта за една партийна дисциплина, съобразна със задачите на партийната политика.

 

Тяхната главна задача беше да преследват комунизма и да изпълнят един процес на самообразование и дисциплина, без никакви връзки с редовната армия. Те са армия на пропаганда на идеите на националсоциалистите, те развиват дейност между масите, за да ги обучават и просветляват върху обществени и политически въпроси, те служат за морално и психологическо въздействие върху народ и младеж, за да отбягва комунистическата чума.

 

Тези отреди служат още за развиване в съзнанието на народа на истински дух на солидарност, силен и възвишен, който е необходим да надвие и премахне стария класов антагонизъм.

 

Най-накрая щурмовите и охранителни отреди са един силен фактор за борба против стопанската криза.

 

Организацията на стоманената каска възникна, като отзвук от спомените за Великата война. Тази организация има за цел да култивира старите военни традиции на Германия, другарството и най-накрая да пази отечеството срещу комунистически настъпления, които заплашват Германия от ноември 1918 г. насам. Комунистическата революция е, безспорно, една опасност, размерите на която не могат да бъдат преценени от държави, които нямат като нас здраво организирана милионна комунистическа партия и които не са страдали като Германия от комунистическия тероризъм.

 

Сега за всеки е ясно, какво преследват нашите щурмови и охранителни организации. Характерът на тяхната борба и числото на жертвите, дадени от тях, говорят още по-красноречиво за това. Те дадоха досега повече от 350 жертви, загинали за спасението на отечеството и около 40 000 ранени при ръкопашни схватки, при комунистическите атентати и терора на комунистите.

 

Ако сега се в Женева мъчат да доказват, че щурмовите и охранителни отреди са военни организации, служейки на целите на вътрешната политика, тогава ние трябва да приемем, че като военни организации трябва да се смятат и пожарникарските отряди, гимнастическите дружества, които имат своите униформи, съюзените членове на „нощните пазачи“, които дори са въоръжени, клубовете на разни плавателни организации, с една дума всички спортни организации.

 

Всичките тези организации, лишени от всякакъв военен характер, далеч не представляват повод за безпокойство. Аз съм длъжен да издигна гласа си в енергичен протест срещу подобно погрешно схващане и с подобни маниери да се приписват на невъоръжените политически организации качества, които съвсем не отговарят на резервните отряди и на обучените армии при другите народи.

 

Подобни методи в политиката не могат да постигнат други резултати, освен да подронят в света доверието, което дължим на понятието за право и правосъдие.

 

От името на германското правителство и на германския народ аз имам да заявя следното: Германия е разоръжена. Тя е изпълнила всичките свои задължения, които и́ бяха наложени от мирните договори. Тя е изпълнила тези свои задължения дори повече от това, което можеше да се очаква, повече, бих добавил, отколкото здравият разум можеше да допусне.

 

Германия има само една 100 000 армия, ефективът и характерът на полицейската армия са определени чрез международна конвенция.

 

Допълнителната полицейска служба, създадена през революционния период, има чисто политически характер. През критичните дни на революцията, тази допълнителна полиция трябваше отначало да замести – при новия режим – една част от старите кадри на полицейските органи, които не бяха сигурни, от политическа гледна точка, че ще бъдат верни на службата си и на революцията.

 

Сега, когато революцията постигна своите задачи, ние нямаме вече нужда от тази допълнителна полиция; тя ще бъде окончателно разпусната преди изтичането на тази година.

 

Германия, прочее, има върховното право да иска, щото и другите сили да изпълнят на свой ред задълженията си по Версайския договор. Равноправието, обаче, осветено за Германия по договора от ноември 1919 г., и до сега не и́ е признато!

Ако нашата съседка отвъд Рейн, Франция, настоява да подържа тезата, че равноправието, признато на Германия, трябва да има като противовес гарантирането сигурността на Франция, аз ще си позволя да поставя два въпроса:

 

1) До сега Германия прие и изпълни всичките задължения, които и́ се наложиха по отношение на сигурността, от Версайския договор, от пакта Келог, от арбитражните договори, от декларациите за ненападение и пр. Какви още по-конкретни уверения трябва да даде Германия?

 

2) Какви гаранции се дават на Германия в замяна на това, което тя изпълни? Според данните, които потвърждава и самото Общество на народите, Франция притежава в настоящия момент 3 046 военни аероплани, Белгия – 350, Полша – 700, Чехословакия – 670. Към тези данни трябва да прибавим още хиляди резервни апарати, хиляди танкове, хиляди оръдия от тежката артилерия, както и всички други способи за техническата и военна отбрана, задушливи газове и пр.

 

Пред така очертаващата се картина, кой има право в същност да иска гаранция за сигурност? Не е ли оправдателно за Германия да издигне гласа си пред света и да иска гаранция за своето мирно и спокойно развитие, щом като такъв тон държат нашите съседи, които са въоръжени до зъби и политически съюзени?

 

Германия и днес е склонна да подпише нови международни задължения за гаранция на сигурността за всички, при условие че и другите народи трябва да поемат същите задължения.

 

Германия е готова да премахне окончателно цялата своя военна система, да разпусне малката армия, която и́ предвижда Версайският договор, ако и другите народи и държави пристъпят също така към едно подобно коренно разоръжаване.

Обаче ако другите държави не са съгласни да изпълнят постановленията на мирните договори, между които се предвижда и разоръжаването, в такъв случай защо Германия да няма право да настоява за

равноправието,

което и́ признава Версайският договор?

 

Германското правителство вижда в предложения от Англия план една възможност да се постигне споразумение; но то има право да иска, щото никой да не може да му наложи задължението, да премахне своята съществуваща военна организация, без Германия да получи равенство в правата или най-малко качественото преимущество.

 

Германското правителство има право да иска, щото една промяна на германската съществуваща военна система – която впрочем му беше наложена отвън – да стане на етапи и едновременно с мерките, които ще вземат другите държави за общото разоръжаване.

 

В този логичен ред на действия Германия е напълно съгласна с принципа да приеме един преходен

период от пет години, за да гарантира своята цялост,

 

имайки предвид, че този период е достатъчен за Германия, за да стигне до същото ниво, като другите държави.

 

Освен това, Германия е готова да се откаже безусловно от употреблението на нападателни оръжия, ако в даден срок и другите въоръжени народи унищожат, от тяхна страна, техните нападателни средства и ако употребяването на подобни разрушителни въоръжения бъдат за в бъдеще забранени чрез една международна конвенция.

 

Германия има само едно желание: да осигури своята независимост и да пази своите граници.

На нас ни е известно изявлението на френския министър на войната от м. февруари 1932 г., в което се казва, че една голяма част от френската армия, образувана само от чернокожи, може да бъде веднага използвана за вътрешни цели. Значи той смята тази армия от чернокожи като част от френската вътрешна армия.

 

В такъв случай конференцията за разоръжаването трябва да държи сметка за тази армия от чернокожи, като допълнителна част на френската армия. Каква логика има в твърдението на нашите съседи, които отхвърлят винаги нашето мнение относително бригадите на чернокожите, а не престават да поставят в категорията на въоръжени сили нашите вътрешни партийни организации, които преследват изключително целите на физическото възпитание на народа и които не получават никакво военно обучение? Подобни спортни и социални организации съществуват и у другите народи и никому не минава и през ума, да им приписва военен характер. Ясно е, че всички тези обвинения имат преднамерен характер.

 

Още веднъж ще подчертая, че Германия е готова – в случай че се учреди международен контрол за всички държави – да сложи и тя своите организации под контрол, за да докаже пред света, че те нямат никакъв военен характер. Освен това, германското правителство няма да се противи за забраната на опасни отбранителни и нападателни средства, ако тази мярка се приложи еднакво и за другите народи и за другите държави.

 

Всички тези наши така формулирани искания не съдържат желание да се въоръжаваме, а израз на намерението, да се разбере нашето искрено желание, да видим разоръжаването и при другите държави.

 

Аз поздравявам тук още веднъж, от името на германското правителство, шефа на италианското правителство за взетата от него инициатива, да сближи в по-тясно сътрудничество четирите велики сили в Европа: Англия, Франция, Италия и Германия. Германското правителство се присъединява чистосърдечно към плана на г. Мусолини, чийто план може да послужи за здрав мост на сближение и на траен мир в Европа. В този ред на идеи и надежди германското правителство проявява най-примирителен дух, стига и другите народи да са предразположени да разрешават международните и междудържавни конфликти по миролюбив начин.

 

Тази нощ получих съобщение и подробности, относително предложението на президента на Съединените Щати в северна Америка, г. Рузвелт Германското правителство възприема също с чувство на благодарност това предложение. Ние сме готови да се присъединим към Америка, относно разрешението на всеобщата световна криза, защото мислим, че ако не се разреши на първо място въпроса за разоръжаването, всяко усилие за икономическото преустройство ще бъде минирано и никакви подобрения не могат да се очакват за в бъдеще.

 

Германското правителство е готово да вземе участие, напълно заинтересовано, в това велико дело за практическо разрешение на политическите и стопански въпроси в света. Германското правителство е дълбоко убедено – както това заявих в началото на моята декларация – че днес не може да има по-висша задача за правителствата в света от онази, да се

осигури мирът в света.

 

Тук трябва преди всичко да изтъкна обстоятелството, че въоръженията на Франция и на Полша не могат по никакъв начин да бъдат оправдани от някакво нашествие в техните земи. Този страх би бил оправдан, ако Германия беше въоръжена и имаше модерни нападателни оръжия. Обаче, тя няма такива; тя няма нито тежка артилерия, нито танкове, нито аероплани за бомбардировка, нито бойни газове.

 

Единственият народ, който може да се опасява от едно нашествие, това е Германия, германският народ, който няма никаква военна отбранителна и нападателна сила, който дори няма укрепления по границите си.

 

Заявявам ясно от името на германския народ, че Германия е готова да се присъедини към всяка междудържавна конвенция за ненападение, защото тя не мисли да напада никого; тя мисли и работи, именно, само за своята сигурност.

 

Германия ще е доволна да види изпълнено предложението на председателя Рузвелт, да види федерацията на Съединените Щати, като гарант на мира, да участва в европейските работи. Това предложение идва на време, за да успокои и окуражи всички онези, които са искрени приятели на мира. По отношение на нас, германците, ние можем да заявим, че не храним по-горещо желание от онова, да видим изцерени веднъж за винаги и затворени за вечни времена раните, създадени от световната война и от Версайския договор.

 

И Германия не търси други пътища, освен тези, които са предвидени от самите договори. Германското правителство желае да разреши миролюбиво всички въпроси, които са възникнали между него и другите правителства. То знае, че всяка военна акция за сега в Европа, даже и в случай на пълен успех, не може да оправдае жертвите, които ще се дадат и в човешки загуби и в материални щети.

 

Германското правителство и германският народ не могат да сложат подписа си под един документ, който увековечава падението на Германия. Усилията в тази посока отвън, които са равносилни на заплашване, не могат да произведат никакъв ефект над правителството и народа. Отвън могат да си правят илюзии, че може да се упражни насилие върху Германия, потъпквайки всяко право и морал, а съвсем е изключено, че едно подобно деяние на насилие може да се потвърди с нашия подпис.

 

Кампанията, която се води в чуждестранната преса и чрез официални речи, както и заплашванията със „санкции“ против нас, са явления, за които трябва да се съжалява. Това ни дава още веднъж и още повече кураж, като установяваме, че тази кампания е мобилизирана от тъмни сили и средства против нашето повелително решение, да искаме всеобщото разоръжаване и изпълнение на договорите. Тази кампания ще постигне тъкмо обратните резултати, именно, като изхвърли вън от зачитане, морално и материално, самите договори. Пък дори и в такъв случай, по вина на нашите противници, които сами не зачитат договорите, Германия няма да престане да предявява своите миролюбиви претенции.

 

Отговорността за политическите и стопански последствия, за хаоса в Европа тогава ще падне върху онези народи и държави, които са избрали подобни жестоки системи, за да се борят и да унижават един народ, който не е направил нищо лошо на другите.

 

Едно подобно усилие и всеки последващ опит, да се наложи така грубо на Германия един диктат, който е резултат на мнозинствено решение и който въпреки това, съдържа в основите си елементи, които издават неговия смисъл и вероятностите на едно по-еластично тълкуване, е насилие, диктувано от намерението на нашите противници, да ни отдалечат от общите разисквания в конференциите.

 

Германският народ притежава днес достатъчно характер и воля, за да не се остави да бъде повече увлечен, както през миналите режими и да даде своето съдействие на другите народи. За голямо негово щастие и за съжаление – бих казал – за другите – той ще бъде принуден да избегне възможните последствия от едно подобно състояние на нещата. За нас е невъзможно да продължаваме по-нататък да се числим

към Обществото на народите, щом като нас ни смятат като народ от второстепенна категория и щом по този начин се уронва името на германския народ.

 

Германското правителство и германският народ имат ясна представа и пълно съзнание за размерите на това печално състояние.

 

В продължение на много години Германия трябваше да изразходва големи усилия, за да се предпази от методите на нейните противници, методи, които докараха печалните политически и стопански резултати, които са всеобщо известни.

 

Ако нашите противници продължават още да следват пътя, по който вървяха до сега и да прилагат методите, с които си служеха и си служат понастоящем, не може да се съмняваме, че ще настъпят фатални последици.

 

След илюзорните политически успехи на известни народи от фронта на нашите противници няма да закъснеят да се появят икономически, а следователно и политически катастрофи, които ще повлекат всички ни към пропастта.

 

Ние мислим, че на нас, на германското правителство, на нас се налага върховният дълг да предотвратим такива катастрофи.

 

Нищо не беше предприето до сега от другите, за да се предотвратят злините. От всякъде по света ни се отправят укори и ни се казва, че светът е съчувствал на Германия през време на миналите режими; ние можем спокойно да отговорим, че ние изпитваме това сега на плещите си и целият германски народ разбра, каква стойности представляваха тези съчувствия към Германия.

 

Последствието е на лице:

 

Милиони животи са съсипани, цели професионални организации разорени, милиони безработни, една страшна мизерия е заляла страната ни и аз мога да дам хиляди доказателства за това, но достатъчно е, да приведа само един пример, за да открия една част от завесата, зад която се разиграва трагедията на германския народ.

 

Ето това доказателство:

 

От момента, в който се подписа мирния договор във Версай, вместо той да бъде крайъгълния камък за мира и за нова ера на света; вместо този договор да донесе щастие и напредъка на народите; вместо да излекува тежките рани от убийствената война, – от този момент в Германия има 224 000 души, които обзети от отчаяние и мизерия, посегнаха доброволно да сложат край на живота си!

 

Между тези нещастници се намират мъже, жени, старци и деца!

 

Душите на тези жертви днес се издигат като сенки в мрака на новото време и отправят обвинения срещу духа и изпълнението на един договор, от който цивилизацията, Германия и останалите народи очакваха съвсем други последствия, съвсем други блага и надежди.

 

Дано останалите народи по света разберат непоколебимата воля, която се заражда в Германия и нейното заветно желание, да сложи край на един период, препълнен с човешки прегрешения, както и нейните лоялни усилия, да открие пътя на истинското и миролюбиво разбирателство между всички народи върху началата на равноправието.


 

След тази реч на канцлера, председателят на Райхстага, Херман Гьоринг, прочете кратка резолюция, в която се казва, че Райхстагът и германският народ застават зад правителството и одобряват неговата политика.

 

Дадена на гласуване, тази резолюция – която всички народни представители, включително социалдемократи, центърът и пр., изслушват на крака – произведе вихрено възхищение в целия Райхстаг и в публиката, а новината се предаде като светкавица извън предалите на парламента и за няколко минути тя обиколи света.