Възвисяване на селячеството

Извлечение от речта на Фюрера към германските селяни, произнесена на 1. X. 1934, в Бюкеберг, в деня на празника на жътвата

Макар сега да се чувствам, като националсоциалист и водач на германския народ и Райх, отговорен за живота и бъдещето на целия германски народ, аз все пак се радвам, че днес, в Деня на жътвената благодарност, виждам пред себе си пак вас, мои германски селяни!

Защото едно време, редом с борбата срещу безработицата, ние си поставихме като една от най-важните задачи, които трябва да бъдат разрешени неотложно, спасяването и осигуряването на нашето селячество.

Поемането на тази задача е нещо саморазбиращо се за национал-социализма, и то, затова защото той не се бори за доктрини и теории, а за германския народ; и още, защото национал-социализмът, след най-трезво и реално обмисляне, се е убедил, че никакво добро бъдеще за нашия народ не може да има, ако основата не е положена върху селячеството.

В селячеството ние виждаме живия извор не само за изхранването, но и за запазването на нашия народ. Освен това, ние виждаме в селячеството здравия волесъобразен противовес на интелектуалното огражданяване. Умственият и физическия труд трябва да вървят заедно. Тежко́ и горко, обаче когато у един народ умът се превърне в колеблива, вечно несигурна в себе си духовност! С такава интелигенция човек едва ли би могъл да управлява един народ и по никакъв начин не би могъл да го обедини. Ние бяхме се надвесили вече над опасността, когато, поради едностранчивото надценяване на така наречения умствен труд, бяхме не само изгубили положителното отношение към физическата работа, но просто бяхме забравили нейната идеална стойност, не я познавахме вече, дори накрай хората почнаха да гледат на нея едва ли не с презрение. Както не може да има трайна диктатура на пролетариата над разсъдъка, също така не може да има диктатура на един надменен, извратен, чужд на народа духовен горен пласт – над една широка маса от работещи с ръцете си хора, които, най-накрая, ще почнат да се теглят настрана. Истинският дух никога не е надменен. Само повърхностното, половинчато знание във всички времена е подвеждало към високомерие и надменност. Но когато един държавен режим има своите корени изключително в един такъв пласт, тогава този режим, с течение на времето, започва да струва толкова малко, колкото и едно човешко общество, устроено едностранчиво, с оглед само на интелектуалния слой. Равнодушието на по-ранните правителства към селячеството намира своето обяснение в прекомерно високата оценка на интелектуалното огражданяване и в липсата на разбиране за необходимостта от съществуването на един изравнителен фактор, който да бъде търсен на първо място в лицето на селянина, а на второ място – в лицето на работника. Ние, националсоциалистите, знаем много добре, че духът определя насоките на този живот. Но ние знаем също, че духът трябва да черпи своето постоянно възобновяване и допълване от свързаните със земята елементи на един народ. Една нация само от професори, държавни чиновници, учени и т. н. не може да съществува, преди всичко затова, защото тогава естествената сила на решителността, силата на волята и на сърцето ще изчезва постепенно все повече и повече. Само когато мъдростта се обедини с примитивната сила на самоутвърждението, само тогава един народ може да издържи с успех своята борба за живот. За тази цел, обаче, е необходимо, щото високомерието на отделни съсловия и класи да бъде изкоренено и отстранено, и особено – някое съсловие да не си въобразява, че може да подценява работата на друго съсловие само защото е, именно, работа на друго съсловие.

Затова докато еврейският интелектуализъм трови нашия германски живот, няма да има сигурност за съществуването на германското селячество и работничество. Но в такъв случай, бъдещето на нацията, което в голяма степен и на първо място се крепи върху селяните и работниците, започва да изглежда съмнително!

Но точно затова пък ние започнахме най-упорита борба против този дух!

Мои германски селяни!

Вие виждате тук, на полето, при себе си, хиляди хора от германската трудова повинност. Разберете, че по този начин ние работим за създаването на една действителна германска народна общност, а чрез нея правим за спасяването на вашето съсловие повече, отколкото биха могли да направят, преди нас, всички други правителствени мероприятия. Защото като пращаме всеки германец, с търнокоп и лопата, да служи на своето отечество чрез своя усърден труд, ние водим война срещу дявола на високомерието, който много обича от висотата на умствените занимания да гледа с пренебрежение към хората на физическия труд.

Защото нашата Трудова повинност не е някаква организация, чрез която искаме, с евтини средства, да дадем работа на отделни нещастни безработни. Тя е едно мероприятие, чрез което ние искаме да дадем лопата в ръката на всеки отделен германец – независимо от какъв произход и съсловие е той, безразлично каква професия ще има по-нататък – и да го принудим да си печели насъщния хляб с пот на челото и в средата на всички свои сънародници.

Тази година на общ труд за всички германци ще допринесе за образуването на германската народна общност много повече, отколкото днес изобщо може да се предполага. Както общата военна повинност издигна войника от равнището на наемник до почетната служба да бъде защита на своя народ, също така един ден Трудовата повинност ще освободи физическия труд от презрителна оценка на обществото. Затова, редом с другите организации на Партията и на Райха, тя ще бъде една институция за преодоляването на класовите противоречия и за образуване на истинска народностна общност. Едва в нея, обаче, селянинът ще заеме онова място, което му се полага по природа. Тази общност ще гледа един ден на мерките, които ние вземаме днес за спасяването на германското селячество, като на саморазбираща се основа на всяка държавна политика. Защото тя ще знае, че държавата е само народът и че народът не е нищо, когато няма вече свои собствени селяни.

Днес ние виждаме тази цел в далечината. Ще дойде, обаче, времето, когато германският народ, под своето националсоциалистическо ръководство, ще постигне тази цел. Защото както в отлетелите зад нас години ние се отправихме непоколебимо към своята цел, също така и за в бъдеще ние ще съумеем да продължим по този път. И както в миналото никога не се оставихме да бъдем смутени от крясъците на тези, които съвсем не желаят успеха; нито от предупрежденията на онези, които никога не вярват в успеха; нито от ударите на съдбата, които не пощадяват никого, който работи и които тълпата нарича просто неуспехи – така и за в бъдеще ние няма да забравим старата поговорка, че където се работи с ренде, сигурно ще пада и талаш. Който никога не е орал и сял, той, разбира се, никога не е претърпявал нито град, нито суша. Обаче, такъв живот предварително е лишен и от надежда за успех. А ние искаме да обработваме нивата на нашия германски Райх; искаме да сеем сред този народ, а един ден и да жънем, с Божията помощ. И макар понякога градушката на човешката глупост и низост да унищожава едно или друго, това никога няма да ни разколебае. Когато хората поставят пред себе си една правилна цел и след това храбро, смело и неотклонно я преследват, понасяйки със здраво сърце всяко изпратено им от небето изпитание, тогава, накрая, Всемогъщото провидение ще им даде един ден, въпреки всичко, плодовете на тяхната изпълнена с жертви борба. Защото Господ не е изоставил още никого на този свят, който не се е изоставил сам.